В България съществуват няколко квалификации, които определят компетентностите и правата на водачите.
Тук е важно да се отбележи, че съществуват национални (български) квалификации, каквито са „Планински водач“ – първо ниво, „Планински водач“ – воро ниво (Алпийски водач) и „Водач със ски“, както и международни квалификации каквито са IFMGA и UIMLA.
Всяка една квалификация има своите специфики и дава различни права на притежателя й, по отношение на средствата, теренеите и територията на водене. За хората, които се обръщат към услугите на водачи, е добре да познават тези особености, за да избегнат неудобни ситуации.

Документите, които регламентират професията и образованието на планинските водачи в България са:

• Закон за туризма
• Наредба № 3 от 7 март 2016 г. за образованието, практическата подготовка и професионалната квалификация, необходими за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Планински водач“
• Наредба № 8 от 4 декември 2006 г. за придобиване на квалификация по професия „Планински водач“

На следващите редове сме се постарали да опишем основните нива и квалификаци касаещи планинските водачи.

„Планиски водач“ – първо ниво, е лице, което води и придружава туристи в планинска и природна среда, като по време на осъществяването на избрания маршрут се грижи за сигурността на туристите и им дава информация за природно-географските особености и за забележителностите по него. През лятото, маршрутите са приоритетно по маркираните планински пътеки, а през зимата по безопасните линии за придвижване. Не води по високо рискови маршрути, като скални ръбове, скални или ледени стени, както и всякакви маршрути, които включват каквито и да е елементи на скално, ледено или смесено катерене. За осигуряване на безопасността, „Планиски водач“ – първо ниво използва съоръжения като снегоходки, котки, пикел. Въжето, в случай на необходимост се използва за обезопасяване на случаен пасаж, чрез изграждане на парапет, но не и за активно обезопасяване включващо съвместно придвижване в свръзка.

Право да практивкуват професията „Планински водач“ – първо ниво, имат лица, които са вписани в регистъра на планинските водачи.

„Планински водач“ – второ ниво (Алпийски водач) , може да придобие лице, което е вписано в Националния туристически регистър, има минимум 2 години доказан професионален опит по първо ниво и специализация за водене по скални и алпийски маршрути, проведена в институция за професионално образование и обучение. Нивото дава право на планинския водач да води туристи и групи по алпийски и катерачни маршрути в планините на страната с използване на алпийска техника и съоръжения.

„International Federation of Mountain  Guides Associations“ (IFMGA) или преведено „Международна федерация на асоциациите на планински водачи“, е основана през 1965 г. от водачи от Австрия, Франция, Швейцария и Италия, като към сегашния момент обединява асоциации на планински водачи от повече от 20 страни в Европа, Азия, Северна и Южна Америка и Океания, представляващи общо почти 7000 водачи. България не е член на IFMGA.

Сред целите на IFMGA са:

• Регулиране на професията планински водач в световен мащаб и особено в държавите, притежаващи на територията си високи планини с алпийски характер.
• Представляване на интересите на планинския водачи пред правителствата на държавите членки.
• Стандартизация на законите и разпоредбите за професията планински водач.
• Определяне на задължителни международни стандарти за обучение и др.

Обучението по стандартите на IFMGA e с продължителност от 3 до 5 години и включва водене по скала, лед, смесени терени, ски-туринг и извънпистово каране. В компетентността на IFMGA водачите е и придружаване на клиенти по маршрути тип “Via Ferrata”, а след
допълнително обучение и по трасета за каньонинг.

Българските водачи, притежаващи диплома от IFMGA можете да намерите в списъка на алпийските водачи.

Има ли отношение IFMGA към практикуването на професията планински водач в България?

Не, IFMGA няма отношение към практикуването на професията планински водач в България. Към настоящия момент, България не е членка на IFMGA и съответно за територнията на България е в сила единствено Българското национално законодателство.

Имат ли право планински водачи първо и/или второ ниво от България, да практикуват в страни членки на IFMGA?

„Планински водач“ – първо ниво, може да практикуват ако е член на UIMLA, и то единствено съгласно условията на UIMLA.

„Планински водач“ – второ ниво, няма право да води по алпийски маршрути, виа ферата, скално катерене или маршрути със ски в страни, които са членки на IFMGA, освен ако самия водач не притежава и диплома от IFMGA. 

В страните, в които професията е  регулирана, и в които има национални асоциации членуващи в IFMGA, воденето без съответната диплома се разглежда от закона като престъпление.

„Union of International Mountain Leader Associations“ (UIMLA) или преведено „Съюз на международните асоциации на планински лидери“ е основан през 2004 г. с участето на представители от Андора, Белгия, Франция, Великобритания, Италия, Полша, Испания и Швейцария. Към 2025 г., UIMLA oбединява 27 държави, а още 5 са в процес на присъединяване. България е член на UIMLA.

Сред целите на UIMLA са:

• Насърчаване на създаването на национални асоциации на планинските лидери.
• Културно, социално и правно признаване на професията международен планински лидер.
• Хармонизиране на обучението и оценяването в страните членки.
• Насърчаване на устойчивото развитие на планинските региони.

UIMLA осъществява своите цели чрез националните асоциации в държавите членки.

България е член на UIMLA от 2010 г., като представител е Сдружение „Планини и хора – асоциация на планинските водачи в България“. Единствено членове на сдужението имат право да станат и членове на UIMLA., като има редица изисквания към кандидатите, с които може да се запознаете на сайта на АПХ.

Българските планински водачи, които са членове на UIMLA са записани в регистъра на АПХ.

Има ли отношение UIMLA към практикуването на професията планински водач в България?

Въпреки че България е членка на UIMLA, самата политика на UIMLA не се отнася до регулирането на националните законодателни рамки, а към налагането на разбирането за квалификацията „Международен планински лидер“ (International Mountain Leader – IML), което се отнася по-скоро за правата на планинските водачи, когато са извън територията на страната, в която са защитили правото си да практикуват професията планински водач.

Имат ли право планински водачи първо и/или второ ниво от България, да практикуват в страни членки на UIMLA?

„Планински водач“ – първо ниво, може да практикуват ако е член на UIMLA, и то съгласно условията на UIMLA.
„Планински водач“ – второ ниво, няма право да води по алпийски маршрути в страни, които са членки на UIMLA, освен ако водачът не притежава и диплома от IFMGA.

За да бъде направено подобно сравенение е необходимо да има разбиране за посоката, в която се развива професията в Западна Европа. Там вече има ясно разделение между „Планински водач“ (Mountain guide) и „Планински лидер“ (Mountain leader).
„Планински водач“ е професионалист, който има право да води във всички планинкси зони, със ски, включително по маршрути включващи скално, ледено и смесено катерене.
„Планински лидер“ е професионалист, който има ограничени права да води в ниските и средни части на планините, без право да води със ски, както и по маршрути за скално, ледено или смесено катерене.

UIMLA е с фокус към ниските и средновисоки планински зони, и не дава право за използване на средства за обезопасяване. Притежателите на квалификация от UIMLA са „Планински лидер“ (Mountain leader)

IFMGA е с фокус към високопланинските и катерачни зони, като дава право за използване на средства за обезопасяване. Притежателите на квалификация от IFMGA са „Планински водач“ (Mountain guide).

Един груб аналог на двете нива в България, това са „Планински водач“ – първо ниво и „Планински водач“ вотро ниво (Алпийски водач). В България думата „лидер“ не е възприета, а нейният директен превод от английски език е „водач“, също както и превода на „guide“.

С цел по-лесно разграничаване на двете нива, в България се използват „Планински водач“ и „Алпийски водач“.